Христо Бръмбаров – Човек Вселена! Артист белязан със знака на таланта, дарен с магията да завладява, въздейства и като артист и като учител-педагог на артисти, които и днес носят славата на българската певческа школа по световните оперни сцени.
Роден на 15 октомври 1905г. в гр. Ловеч, скоро след това заживява със семейството си в Плевен. Още в детските години се вдъхновява и влюбва в музикалното изкуство, на което се посвещава през целия си живот.
През 1927г се явява на приемен изпит в Държавната музикална академия и е приет в класа на председателстващ изпитната комисия проф. Иван Вульпе. Специализира в Италия. Дебютира на сцената на Софийската опера през сезон 1937 – 1938г. Още в началото на творческата кариера огненият му темперамент го влече към роли драматични, ярки и той рано постига чудеса в бас – баритоновия репертоар. В дългогодишния си репертоар Хр. Бръмбаров изпълнява произведения от българската, западноевропейската и руската оперна класика. Ненадминати са превъплъщенията му в ролите на бог Вотан от операта „Рейнско злато” на Рихард Вагнер, Писаро от операта „Фиделио” на Бетовен, Холандеца от операта „Летящият холандец” на Рихард Вагнер. Умело пресъздава кроткия Събо, който тласна към дело героичния Момчил в едноименната опера на Любомир Пипков, за да изгради „Царство без царе”.
Един от инициаторите за създаване на Плевенския оперен театър и негов първи художествен ръководител. Активно участва в организационно – творческия процес на културния институт.
Проф. Хр. Бръмбаров има значителни заслуги за разцвета на националното ни оперно изкуство. С изключителното си певческо майсторство, богат драматичен и звучен баритон, всепризнат вокален педагог той записва името си в златните страници на художествената летопис. Умира в София на 12 юли 1974г.