Катя Попова – „Българската Тебалди”, както я нарича италианската преса, в своя кратък живот се утвърждава като голямо явление в оперния свят от средата на ХХ в. Една от най – обаятелните и очарователни оперни артистки. Един български глас с изтънчена музикалност, блестяща техника, необикновена изразителност и красота, който разнася славата на българската вокална школа по световни оперни сцени и концертни зали.
Родена е в гр. Плевен на 21 януари 1924г. Още от дете е пленена от магията на музиката. С отличие завършва Държавната музикална академия. Дебютира през 1947г. на сцената на Софийската народна опера превъплъщавайки се в танцьорката Есмералда от „Продадена невеста” на Бедржих Сметана. Още в първите години в Софийската опера красивият й лиричен сопран претворява с високо майсторство ярките образи на Ксения от „Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от „Веселите уиндзорки” на А. Николай”, Микаела от „Кармен” на Ж. Бизе. Връхно постижение през този период е ролята на Маргарита от „Фауст” на Ш. Гуно, чието изпълнение остава ненадминато в историята на българския оперен театър.
Триумфалният път на Катя Попова към сцените на световните оперни театри датира от 1955 – 1956г., след специализацията й в Болшой театър в Москва. Тя е завладяващата Наташа Ростова от „Война и мир” на С. Прокофиев, лиричната Йоланта от еднименната опера на П. Чайковски, красивата и нежна Мими от „Бохеми” на Д. Пучини, мечтателната Татяна от „Евгений Онегин” на П. Чайковски, а нейната Манон от едноименната опера на Ж. Масне покорява и възхищава взискателната парижка публика в „Опера Комик”.
Катя Попова е изпълнител с будно чувство за отговорност към родната ни музикална култура, отзивчива към българското ни музикално творчество. Неповторими са нейните интерпретации в ролите на оперите Зорница от „Луд гидия”, Милкана от „Майстори” на П. Хаджиев, Кремена от „Ивайло” на М. Големинов.
В своята творческа кариера, плевенската виртуозка изпява над 25 оперни партии признати за ненадминато явление и съвършен модел за вокално подражание. Налага се като едно от най – авторитетните и предпочитани имена на световната оперна сцена и концертен подиум. Възторжено е приета и бурно аплодирана от взискателната публика на най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Великобритания, Испания, Италия, Белгия, Германия, Югославия, Финландия, СССР, Япония, Румъния, Дания, Гърция, Чехословакия, Унгария, Полша, Куба и други.
Оперната изпълнителка е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния й град Плевен, наречен по-късно на нейно име „Лауреатски дни Катя Попова”.
Носителка на редица награди, почетни звания и отличия, сред които І-ва награда от ІV-ти световен младежки фестивал в Букурещ (1953), ІІ-ра награда от Международен музикален фестивал „Пражка пролет” (1954). Наградена е с ордените „Кирил и Методий” І ст. и „Народна Република България” ІІІ ст.